В един слънчев следобед през декември миналата година жена на средна възраст гневно излиза от 88-годишния магазин Sherry-Lehmann, някога кралски магазин за вино и спиртни напитки в Манхатън. "Пазарувах за подарък бутилка текила за шефа ми", каза жената, докато чакаше да пресече Парк авеню. "Но продавачът ми каза, че в наличност има само една бутилка текила и тя струва 4200 долара. Харесвам шефа си, но не чак толкова!"
В магазина друга жена стои на касата и се мръщи. Тя пита защо не е получила просрочено възстановяване на 200 долара. "Обработката на кредита отнема от четири до осем седмици", казва продавачът. Той предлага на жената стойността на възстановената сума във вино. Но изборът е малък: Рафтовете с надпис "Червено бургундско", някога отрупани с бутилки от престижни домейни, са празни. С изключение на долния ред с евтини вина, същото важи и за рафтовете с надпис "Бяло бургундско". Няма я и селекцията на Бордо, която някога е била огромна. Една вертикална витрина обаче е изцяло заредена с бутилки вино с цветни етикети Sherry-Lehmann. Едва когато вземете бутилка, разбирате, че това са празни реквизити.
Жената, която иска да ѝ бъде възстановена сумата, е убедена да вземе няколко бутилки от добре познатото каберне совиньон от долината Напа. Когато тя излиза от магазина, до щанда се приближава скъпо облечен мъж. "Трябват ми четири бутилки шампанско Krug", казва той.
"Шампанското е напълно изчерпано", казва продавачът. Лицето на посетителя се изписва с недоверие. Той се обръща на петите си и си тръгва. След като си тръгва, продавачът признава: "Миналата година имах нужда от половин бутилка Krug Grande Cuvée за леля ми; това е любимото ѝ шампанско. Но тук го нямаше. Трябваше да отида до един магазин на Лексингтън Авеню, за да го купя. Безумие!"
Някогашната кралица на магазините за вино на най-големия американски пазар за вино, Sherry-Lehmann е изправена пред потенциален финансов крах. Няколко водещи търговци на едро съобщават на Wine Spectator, че наличностите в магазина са ниски, тъй като компанията дължи пари на множество дистрибутори, които сега отказват да изпратят на магазина повече вино. Службата за контрол на алкохола на щата Ню Йорк (SLA) е включила магазина в списъка на търговците на дребно, които трябва да плащат на дистрибуторите с наложен платеж заради просрочени плащания. Дружеството дължи данъци. Няколко клиенти са подали съдебни искове, в които твърдят, че Sherry-Lehmann не е доставила вината от Бордо, които те са закупили като фючърси.
Въпросът е: как магазин с толкова добра репутация е паднал толкова ниско? Въпреки че пандемията засегна ресторантите, много магазини за вино процъфтяваха, тъй като хората пиеха вкъщи. Дали Sherry-Lehmann е бил особено уязвим? Или пък е бил ужасно зле управляван?
"Искаш ми вино, плащаш ми."
Недостигът на стокови наличности на Sherry-Lehmann, който обхваща всички категории вина и спиртни напитки, изглежда е резултат от това, че компанията периодично, още от 2018 г., не успява да плати своевременно на дистрибуторите си - ако изобщо успее. Нюйоркското SLA изисква плащанията да се извършват в рамките на 30 дни след доставката. Ако не успее да плати своевременно на някой от доставчиците, търговецът на дребно трябва да премине към наложен платеж на всички дистрибутори: Плащането в брой трябва да бъде извършено преди доставката на вино, докато не бъдат изчистени всички просрочени задължения. "Това е доста проста предпоставка", казва Виктор Шварц, собственик на VOS Selections, който някога е продавал вино на Sherry-Lehmann. "Искате от мен вино, плащате ми."
Друг търговец на едро споделя пред Wine Spectator, че е продал вино на Sherry-Lehmann в края на миналата година, но след като няколко чека са били невалидни, той е доставил виното "само след като плащането е било в банковата ми сметка в продължение на два дни. "
"Sherry-Lehmann изпълнява навреме всички финансови задължения към продавачите и доставчиците, както е правила компанията в продължение на повече от 88 години", заяви говорител на фирмата пред Wine Spectator.
Според щатския орган по алкохола това не е вярно. Говорителят на SLA Уилям Кроули заяви пред Wine Spectator, че фирмата е "в списъка на COD и е просрочила плащанията си към многобройни търговци на едро (и то поне от 5 декември). Понастоящем те изостават с плащането на около 75 различни фактури".
Възможно е това да е причината Sherry-Lehmann да не получава доставки от Southern Glazer's и Empire Merchants, най-големите дистрибутори на шампанско в Ню Йорк. В началото на декември глобалната инвестиционна компания KKR, която се намира в Хъдсън Ярдс, поръчва 90 бутилки розово шампанско G.H. Mumm от Sherry-Lehmann. Четири дни преди Коледа KKR е информирана, че поръчката не може да бъде изпълнена. Изпаднали в паника, ръководителите на фирмата се обръщат към магазина в Хъдсън Ярдс. Дистрибуторът на Mumm, Southern Glazer's, доставя 90-те бутилки шампанско розе на този търговец на дребно на следващия ден.
Наред с проблемите с доставките, Sherry-Lehmann се сблъсква и с данъчни проблеми. Към декември тя дължи 3,2 млн. долара на данъчната служба на щата Ню Йорк за данъци върху продажбите и използването. Говорителят на Sherry-Lehmann заявява, че компанията "работи активно за разрешаване на проблема с данъците, който започна при бившия ни главен изпълнителен директор в разгара на пандемията COVID-19. От началото на пролетта поддържаме комуникация с данъчния отдел на щата Ню Йорк и оттогава извършваме месечни плащания за намаляване на дължимото салдо. В същото време компанията изпълнява всички текущи плащания на данъка върху продажбите в щата Ню Йорк - и ще продължи да го прави и занапред."
Към проблемите на Sherry-Lehmann се прибавят и многобройните оплаквания в потребителски уебсайтове, включително Yelp и Better Business Bureau, в които се твърди, че фирмата не е успяла да достави предварително платени фючърси за вино.
Sherry-Lehmann отдавна предлага фючърси за Бордо на своите клиенти всяка пролет. Първата оферта на магазина е за класическата реколта 1959 г. Купувачите се надяват, че към момента на доставка на виното, обикновено две години и половина след покупката, цените на фючърсите ще изглеждат изгодни. Sherry-Lehmann се гордее, че винаги доставя виното, както е обещано.
В два неотдавнашни съдебни иска, подадени във Върховния съд на Ню Йорк, се твърди, че компанията е нарушила това обещание. В жалба от 7 декември нюйоркчаните Реймънд Фонг и Пак Х. Чунг твърдят, че между 2013 г. и 2019 г. са закупили 826 бутилки фючърси за първи сорт Бордо за повече от 800 000 долара и никога не са получили доставка. Във втория иск в същия съд, подаден 12 дни по-късно, жителят на Флорида Закари Сегал твърди, че между 2017 г. и 2019 г. е закупил 120 бутилки фючърси от първи сорт за 184 452 долара. Според двата иска многократните искания за доставка на виното са били посрещнати с "литания от извинения". Sherry-Lehmann контрира, че ще "търси пълно отхвърляне на тези неоснователни искове".
Магазин за вино в Голямата ябълка
Оригиналният магазин Sherry Wine and Spirits, чието име идва от сградата на Медисън Авеню, в която се намира магазинът, е открит през 1934 г. Нейният основател, Джак Аарон, е бил известен доставчик на спиртни напитки по време на забраната. След отмяната на забраната той отваря магазина.
Братът на Джак, Сам, се присъединява към бизнеса през следващата година. Именно Сам развива фокуса на магазина върху виното. След няколко премествания през 1948 г. магазинът се установява на адрес 679 Медисън Авеню, удобно разположен между богаташкия жилищен квартал Горен Ийст Сайд и офисния квартал Мидтаун. Интериорът на магазина, отличаващ се с красива дървена дограма, е скромен, но препълнен с вина и спиртни напитки. Макар че в магазина имаше редица бутилки от най-висок клас, които задоволяваха по-заможните клиенти, се предлагаше и богата селекция от изгодни вина. Имаше дори голяма плетена кошница, пълна с бутилки от "край на кофата". "Надеждата беше - казва един бивш продавач, - че стажантът, който идва за бутилка Божоле за 5 долара, един ден ще се преориентира, когато стане известен хирург."
През 2007 г. председателят на Sherry-Lehmann Майкъл Аарон, син на Джак, се възползва от силния пазар на недвижими имоти и продава сградата на Медисън Авеню на Vornado Realty Trust. След това Майкъл наема сегашното място на три нива в основата на 21-етажна офис сграда на 505 Парк Авеню, като изразходва 4,5 млн. долара за изграждане на пространството, включително офиси на втория етаж и зона за срещи.
Търговската зала е богато обзаведена с шкафове от черешово дърво, рафтове и арки. Майкъл и съпругата му Кристин лично окачват на тавана куриози на винена тематика от стария магазин. Съобщава се, че наемът е 1,6 млн. долара годишно. "Магазинът за вино не е високодоходен бизнес", казва човек, запознат с преместването. "Работиш на практика с маржове на магазин за хранителни стоки."
През 2008 г., една година след преместването, Майкъл, последният от фамилията Аарон начело на Sherry-Lehmann, напуска бизнеса на 68-годишна възраст. През 2013 г. Майкъл Юрч, президент на компанията, който започва работа като служител през 1985 г., също се оттегля. След това идва ред на двама мъже, които са започнали като сезонни служители в магазина в края на 90-те години: Крис Адамс, новият главен изпълнителен директор, и Шийда Гилмър, която става главен оперативен директор. Бившият изпълнителен директор на хедж фонд Крис Грийн, близък приятел на Гилмър, става съдружник в бизнеса през същата година. И тримата мъже получават дялове в компанията. След като през 2019 г. Адамс се съгласи на изкупуване, Гилмър стана главен изпълнителен директор.
Гилмър и Грийн се съгласяват да обсъдят проблемите на фирмата с Wine Spectator, но интервюто е отменено малко преди да се състои. Прес-представителят на двойката заяви, че Гилмър и Грийн са твърде заети по време на празниците.
"Някои хора казват, че истинският Шери-Леман е умрял през 2007 г.", казва един бивш служител, спомняйки си за магазина на Медисън Авеню, в който някога са пазарували любители на виното като Грета Гарбо и Харисън Форд и в който са се отбивали да изкажат уважението си такива видни личности като барон Едмон дьо Ротшилд и Жорж Дюбоф. И все пак Sherry-Lehmann успява да се справи с трудната задача да бъде едновременно спокоен и на крак, посрещайки както новаци, така и ветерани в областта на виното. "Сега влизаш и се чувстваш като в Тифани или в музей".
Какво се обърка?
Говорителят на Sherry-Lehmann постоянно прехвърля вината за последните трудности на компанията върху пандемията. И е вярно, че COVID изсмуква от Мидтаун офис работниците. Но той също така подтикна потребителите на вино да се хранят у дома, оставяйки ги нетърпеливи да купуват вина на дребно, които вече не консумират в ресторантите. Много магазини за вино и спиртни напитки процъфтяваха по време на трудните времена. "Търговците на дребно ми казаха, че юли и август по време на COVID са се чувствали като коледния сезон", казва един търговец на едро.
Както и при много други търговци на вино, продажбите на Sherry-Lehmann се насочват към онлайн покупки. Запитан как се разпределят текущите продажби, неговият говорител заявява: "Пандемията наистина ускори преминаването от продажби в търговската мрежа към онлайн продажби. Онлайн продажбите, заедно с продажбите по телефона, корпоративните продажби и продажбите на частни клиенти, в момента съставляват повече от 90 % от общите продажби."
Но пожелавам ви късмет при поръчките по телефона. Няколко обаждания до Шери-Леман през декември останаха без отговор, като всяко от тях продължи 45 минути. И макар че уебсайтът му предлага изобилие от най-добрите вина, не е ясно колко от тях всъщност са на склад. Например розето на Mumm, което не е било доставено на KKR, все още се предлага на уебсайта на Sherry-Lehmann за 683,40 долара за кутия.
Почти всеки ден магазинът предлага специални оферти за вино на клиентите, включени в списъка му с имейли. Но дали тези поръчки ще бъдат изпълнени своевременно? Една бутилка Billecart-Salmon Brut Rosé, поръчана в края на декември за доставка в Манхатън, все още не е пристигнала осем дни по-късно. При запитване до отдела за обслужване на клиенти се получи отговор, че виното не е налично.
Някога Sherry-Lehmann е имала пет камиона за доставка с логото си, които са обикаляли из града и до Хамптън, и дори е предлагала доставка в същия ден в Манхатън. По време на пандемията тя може би се е възползвала максимално от това, което уебсайтът ѝ нарича "безконтактна доставка", но оттогава тези камиони са иззети, а на тяхно място сега се намират услугите за доставка по договор и UPS.
В продължение на десетилетия основният инвентар на фирмата, състоящ се от около един милион бутилки, се съхраняваше в склад с площ 65 000 квадратни метра и контролирана температура в квартал Уилямсбърг в Бруклин. Клиентите, които са закупили от фирмата вина, подходящи за отлежаване, могат да съхраняват своите вина в склада срещу скромна такса. През 2019 г., когато стойността на недвижимите имоти в Уилямсбърг се покачва, Sherry-Lehmann продава дългосрочния си договор за наем на склада на цена, която бивш служител нарича "висока премия". След това фирмата наема по-малък обект в Куинс, бившата млечна кухня на Елмхърст. Миналата година тя се отказва от този договор за наем. Сега значително намалените й запаси се съхраняват предимно в мазето на магазина, където се намира и нейният център за обаждания.
През 2016 г. Sherry-Lehmann наема за кратко допълнителен склад с площ 12 000 кв.м в Лос Анджелис. Планът е бил да се отвори съседен магазин за търговия на дребно в квартал Ел Сегундо. "В цялостното ни мислене за придобиване на конкурентно предимство на пазара избрахме да се съсредоточим върху силата на марката Sherry-Lehmann", каза тогава бившият президент на фирмата Адамс. Този проект обаче така и не стартира.
Според публикации в "Ню Йорк Поуст" служителите мърморят, че Гилмър и Грийн са консумирали част от най-добрия инвентар на магазина по време на обяди в някои от най-добрите ресторанти в Манхатън и във ваканционните си жилища. "Обикновено, когато правя бизнес с клиент - казва един търговец на едро на вино пред Wine Spectator, - това става в офиса му. С Шайда това става в ресторант на бутилка вино за 400 долара."
Любимото място на Гилмър за обяд някога е било Le Bilboquet, шикозно бистро на две пресечки от Шери-Лехман. "Той си носеше вино и оставаше с часове, като дори не плащаше такса коркаж", казва източник. "Но ресторантите зависят от продажбите на вино. Накрая ръководството казало на Шида, че вече не е добре дошъл. "
Гилмър, чийто офис се намира на втория етаж, в повечето случаи отсъства от търговската зала на магазина си. "Трудно е да се разбере кога идва и кога си тръгва", казва един от продавачите, "защото той може да влезе в сградата през фоайето на офиса и след това да влезе в кабинета си през частна врата на втория етаж."
В интерес на истината, когато Гилмър става главен изпълнителен директор, съвременните тенденции в продажбите вече работят срещу Sherry-Lehmann. Уебсайтовете, необременени от наеми на Парк Авеню, предлагат на онлайн клиентите изгодни цени и бърза доставка на вино. Преместването на Шери-Лехман на Парк Авеню през 2007 г., което според Майкъл Аарон ще придаде нов престиж на фирмата след десетилетията, през които тя е била закътана на Медисън Авеню, може би е било не само скъпо, но и дори не е било идеалното място, тъй като навиците на потребителите са се променили. Но други магазини за вино успяха да въведат иновации и да привлекат нови клиенти, като снабдиха магазините с нови вина и предлагаха дегустации или дори отвориха прилежащи ресторанти.
Междувременно Sherry-Lehmann може би губи повече клиенти, отколкото печели, а времето изтича. Ситуацията се отразява тежко на Майкъл Аарон, който сега живее във Флорида. "Само преди няколко години клуб 21, основан от моя чичо и ментор Чарли Бърнс, беше затворен", казва Аарон пред Wine Spectator. "Сега възможността за затваряне на Sherry-Lehmann е сърцераздирателна за мен. "
Бивш съдружник, който оценява настоящото състояние на фирмата, предупреждава: "Можете да имате много бърз кон, но ако го биете прекалено силно, той ще падне."
Бъдете в крак с важните винени истории с безплатните сигнали за новини на Wine Spectator.
